понеделник, 3 март 2014 г.

Една вечер в бара

  Дроида придърпа чиповете в центъра на масата, и маркера пред него започна да пулсира с бързо променящи се цветове. Синьото означаваше, че няма смяна; всички карти оставаха същите. Червения цвят означаваше размяна: един импулс щеше да бъде изпратен от маркера, до една от електронните карти на всеки играч, на случаен принцип като ги размени и промени стойноста на ръката. Маркера примигваше ту в червени ту синьо, набирайки скорост, докато започна да мига толкова бързо, че цветовете преляха в пурпурно. След това започва да мига по – бавно докато стана възможно да се ризличат отново отделните цветове: синьо, червено, синьо, червено, синьо ... и спря на червено. 
          - Проклятие - изпсува новобранецът. - Винаги се променя, когато имам добра ръка!
          Дес знаеше, че не е вярно. Шансовете при размените бяха петдесет на петдесет: напълно случайно. 
          Нямаше начин да се предскаже дали една смяна беше предстояща... ако нямаш дарба като Дес, макар и непостоянна. 
          Картите премигнаха след размяната и Дес преброи ръката още един път. Издръжливоста бе изчезнала, заменена от седмица. Той събираше двайсет и едно. Не беше Сабак, но силна ръка. Преди следващия кръг да е започнал, Дес хвърли картите, откривайки картите си. – Събирам двадесет и едно - каза той. 
          Младшия лейтенант хвърли картите на масата с отвращение. – По дяволите - бомба. 
          Дес, събра малката купчинка от чипове, които спечели с ръката, докато другият мъж неохотно плащаше наказанието, увеличавайки джакпота. Дес предположи, че са близо петстотин кредита засега.
          Един от миньорите от масата стана. Хайде, трябва да тръгваме - каза той. - Последния Спидер тръгва след двадесет минути. 
          С мърморене и оплаквания, останалите миньори станаха от местата си и с нежелание се оттеглиха за да започнат смяната си. Новобранеца ги гледаше докато си отиваха, след което се обърна с любопитство към Дес. 
          - Няма ли да тръгнеш с тях, голямо приятелче? Не се ли оплакахте преди малко, че никога не получавате почивни дни.
          - Аз съм от дневната смяна - отговори Дес. - Тези момчета са от нощната смяна. 
          - Къде е останалата част от твоята смяна? – попита лейтенанта. На Дес стана ясно, че интереса и идва като опит да попречи на новобранеца да каже нещо с което да провокира големия миньор. Тълпата бе станала съвсем малобройна. Тя мъхна неопределено с ръка към останалат част от кръчмата, сега почти празна с изключение на войниците от Републиката. Виждайки свободните места игралната маса, някои от тях се навъртаха желаейки да се присъединят към другарите си в играта. 
          - Те ще бъдат тук скоро - заяви Дес. - Просто приключих смяната си малко по - рано днес.
          - Наистина? – гласът и загатваше, че тя знае само една причина смянта на миньора да свърши по - рано.
          - Лейтенант - един от новопристигналите военнослужещи каза учтиво, след като приближи масата. - Командире - добави той, обръщайки се към другия офицер. – Нещо против ако се присъединим, сър?
          Командирът погледна към Дес. - Не искам този млад мъж да мисли, че Републиката се съюзява срещу него. Ако заемем всички места, къде ще седнат неговите приятели, когато те се появят? Както той каза, те ще бъдат тук всеки момент. 
          - Те не са тук сега - каза Дес. - И не са мои приятели. Така, че няма защо да не седнете. Той не добави, че по - голямата част от дневната смяна, вероятно няма да играе, при всеки случай. Когато Дес бе на масата, на повечето миньори не им се играеше; той печелеше по - често отколкото им харесваше.
          Празните места бързо бяха заети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар